4-годишно момче от Газа загуби ръката си – и семейството си. На половин свят разстояние, той получава втори шанс

НЮ ЙОРК (АП) — Омар Абу Кувейк е надалеч от вкъщи си в Газа. Родителите и сестрата на 4-годишното дете бяха убити от израелски въздушен удар, когато той загуби част от ръката си.

Той е един от късметлиите.

Чрез напъните на фамилията и непознати, Омар беше изведен от Газа и в Съединените щати, където получи лекуване, в това число протеза на ръката. Той прекара дните си в къща, ръководена от здравна благотворителна организация в Ню Йорк, съпроводен от вуйна си.

Това беше дребна доза берекет в море от ужас за него и вуйна му, Маха Абу Кувейк, до момента в който гледаха към нестабилно бъдеще. Мъката и отчаянието за тези, които към момента са в капан в Газа, в никакъв случай не са надалеч.

Абу Кувейк се радва, че може да направи това за сина на обичания си брат, който в този момент счита за своето четвърто дете.

Но това беше ужасяващ избор. Да отиде с Омар означаваше да остави брачна половинка си и три деца младежи в раздължен палатков лагер в най-южния град на Газа Рафа. Тъй като Израел нанася удари в региони, където сподели на цивилни да се скрият, в това число Рафах, Абу Кувейк знае, че може в никакъв случай повече да не види фамилията си.

„ Децата ми обичат Омар толкоз доста “, сподели тя. „ Казаха ми: „ Вече не сме деца. Върви, остави Омар да се лекува. Това е най-хубавото за него. Това е единственият му късмет. “

Омар е бил общително момче, сподели тя, и е интелигентен като починалия си татко, който е бил инженер. Сега той постоянно се отдръпва и елементарно се разплаква. Той се чуди за какво нямат дом като децата, които вижда в YouTube.

Задайте на Омар въпрос и той запуши ушите си с дясната си ръка и пънчето на лявата си ръка, заявявайки: „ Не желая да приказвам. “

„ Детската градина беше хубава “, най-после признава той, „ и бях благополучен през първия ден. “ Започва учебно заведение единствено седмици преди експлоадирането на войната. Но той споделя, че към този момент не желае да върви на детска градина, тъй като се опасява да напусне вуйна си.

Полетът му до Ню Йорк обаче може да му е дал нова фантазия.

„ Когато порасна, желая да стана водач “, сподели Омар, „ с цел да мога да доведа хората тук-там. “

Омар беше първото палестинско дете от Газа, признато от Глобалния фонд за здравна помощ. Основателят на благотворителната организация в Стейтън Айлънд, Елиса Монтанти, е прекарала четвърт век, с цел да получи безвъзмездни медицински грижи за стотици деца, откакто са изгубили крака заради войни или бедствия, в това число в Ирак и Афганистан.

Всяко дете е почнало като чужд. Всеки от тях се причисли към това, което тя назовава своето „ световно семейство “ и ще се върне в Съединени американски щати за нови протези на крайниците, до момента в който телата им порастват. Нейната благотворителна организация спонсорира всичко като се изключи здравното лекуване, което се подарява най-вече от детската болница Shriners във Филаделфия.

Когато войната в Газа избухна през октомври, Монтанти знаеше, че би трябвало да помогне. „ Но почтено казано споделих: „ Как? Как ще измъкна тези деца, откакто те даже не могат да излязат от Газа? “

Монтанти в никакъв случай не беше виждала Омар, само че разбираше, че деца като него биват тежко ранявани всеки ден.

Най-смъртоносният кръг от израелско-палестинския спор от десетилетия беше жарък на 7 октомври, когато екстремисти, водени от Хамас, пробиха защитната преграда на Израел към Газа и нахлуха в израелските общности. Около 1200 души бяха убити и към 250 взети за заложници.

В отговор Израел опустоши огромна част от Газа. За по-малко от пет месеца война израелската войска сътвори зашеметяваща филантропична рецесия и 80% от 2,3-милионното население на Газа напуснаха домовете си. Една оценка допуска, че половината от постройките на крайбрежния анклав са развалени или унищожени.

Броят на убитите в Газа надвиши 30 000 в четвъртък, с повече от 70 000 ранени, заяви здравното министерство. Министерството не прави разлика сред цивилни и бойци в своите данни, само че споделя, че дамите и децата съставляват към две трети от убитите. Израел упреква Хамас за гибелта на цивилни, заявявайки, че бойци работят измежду популацията.

Две седмици след началото на войната фамилията на Омар се размина на косъм от гибелта. Минути преди да бъде опустошен от израелски въздушен удар, те изтеглиха жилището в град Газа, който бяха купили единствено месеци по-рано. Семейството на вуйна му избяга от прилежащата постройка. То също беше бомбардирано.

Бездомни, единствено с облеклата на гърба си, фамилиите се разделят, с цел да останат при разнообразни родственици. Но по време на война видимо тривиалните решения – като да вземем за пример къде да потърся заслон – имат големи последствия.

На 6 декември два израелски въздушни удара се нанесоха върху дома на баба и дядо на Омар в бежанския лагер Нусейрат, в централната част на Газа. Експлозията обели кожата от лицето му, разкривайки сурови розови пластове, осеяни с дълбоки разкъсвания. Лявата му ръка не можа да бъде избавена под лакътя. Родителите му, 6-годишната му сестра, баба и дядо, две лели и един братовчед бяха убити.

Омар беше притиснат под руините, до момента в който спасителите копаеха с ръце в почернелия от сажди бетон. Най-накрая стигнаха до дребното му телце, към момента топло, кървящо, само че някак си живо, и го подвигнаха на безвредно място. Той беше единственият оживял.

С изминаването на седмиците Омар лежеше на легло в болничния кулоар с ръка, увита в бинтове - даже когато мозъкът на детето му някак си си представяше, че може да порасне още веднъж. Сриващата се система за опазване на здравето в Газа можеше да обезпечи единствено обикновени грижи за изгарянията по крайници и торса му.

„ Нашето мнение беше, че на всички места е по-добре за него, в сравнение с в Газа “, сподели Адиб Чуики, вицепрезидент на Rahma Worldwide, основана в Съединени американски щати благотворителна организация, която е научила за Омар от филантропичния екип на групата в Газа.

Израел и Египет строго ограничиха придвижването на хора от Газа, позволявайки на единствено няколкостотин да излизат всеки ден, най-вече тези с непознато поданство. Някои палестинци са съумели да се измъкнат, употребявайки частни брокери. Световната здравна организация споделя, че 2293 пациенти – 1498 ранени и 795 заболели – са напуснали Газа за лекуване дружно с 1625 спътници. И въпреки всичко почти 8000 пациенти остават в листата на чакащите да отидат в чужбина, съгласно организацията на Организация на обединените нации за бежанците.

Chouiki стартира да се свързва с контакти в палестинското, израелското и египетското държавно управление. Той получи нови паспорти, издадени за Омар и Абу Кувейк, и израелско позволение за сигурност за лелята да придружи племенника си от Газа до Египет.

Абу Кувейк беше повярвал. Разрешението да напусне Газа идва, до момента в който Монтанти към момента работи, с цел да получи утвърждението на държавното управление на Съединени американски щати Омар да лети до Ню Йорк.

„ Той плаче и плаче и ме молеше да го върна при децата си “, сподели Абу Кувейк. „ В последна сметка го качихме в колата за спешна помощ и потеглихме към границата. “

След като чакаха нервно, до момента в който документите им бяха прегледани, те бяха натоварени в египетска кола за спешна помощ и откарани през Синайската пустиня.

Веднъж наред в египетска военна болница, Омар и вуйна му чакаха седмици, до момента в който митническата и гранична работа на Съединени американски щати не им даде зелена светлина да отлетят за Ню Йорк на 17 януари.

Раните на Омар зарастват, само че остава надълбоко травматизиран. В детската болница Shriners във Филаделфия той претърпя интервенция за присаждане на кожа за тежкото изгаряне на крайници му. Съзвездие от сиви белези от шрапнели остават разпръснати по лицето му, изглеждащи съвсем като лунички.

Той беше припрян да бъде оборудван с новата си протеза на ръката и се приближи до нея, до момента в който лежеше на масата в сряда, усмихвайки се палаво, той протегна ръка да го допре. „ Ръката ми е хубава. “

„ Децата се усещат здрави “, сподели Монтанти. „ Психологически това значи толкоз доста. “

Шрайнърс сега лекува две други деца от Газа, в това число американски жител, който беше заловен там, когато войната стартира. Има проекти да доведат още едно дете от Газа, 2-годишно момче, чийто крайник е бил ампутиран над коляното. Той ще бъде съпроводен от майка си, оставяйки фамилията си в името на детето си.

Омар и вуйна му се качиха на аероплан назад за Кайро ден откакто момчето взе ръката си. Те бяха съпроводени от член на разширеното й семейство, който има дом в Египет, където ще останат, до момента в който се пробват да си обезпечат по-постоянно жилище.

„ Почти не дремя “, сподели Абу Кувейк. „ Мисля за Омар и за децата си и за изискванията, при които живеят там в палатките. “

Храната е нищожна. Почти цялостната обсада на Газа от Израел тласка повече от половин милион палестинци към гладна гибел и поражда страхове от неминуем апетит. А нежната палатка, която споделят с още 40 души, предлага дребна отбрана от дъжд и вятър, сподели тя. Когато един човек се разболее, заболяването се популяризира като горски пожар.

Войната неведнъж е серпантина мобилните телефони и интернет услугите в Газа, само че Абу Кувейк поддържа връзка, „ когато има мрежа “. Семейството й постоянно би трябвало да върви до кувейтската болница, център за публицисти, с цел да получи сигнал.

След завръщането си в Египет бъдещето на Омар и вуйна му е неясно; те може да са останали в заточение.

За Абу Кувейк обаче няма дом, в който Омар да се върне.

„ Не мога да си показва... че ще се върна в Газа “, сподели тя. „ Какъв би бил животът му? Къде е бъдещето му?